Една сутрин се събудих със толкова силно усещане , че направо сърцето ми щеше да откаже. Само три пъти съм имал такова усещане, и в трите пъти сънувах един и съш сън...
Равно поле , завършващо с плаж и море , морето е бурно и вълните изяждат голяма част от пясъка, всичко изглежда прекалено реално за да е сън. По средата на плажа имаше голяма клада, направена от едри трупи, а аз лежах върху нея. Знаех, че вече не съм измежду живите и виждах както през очите си , така и виждах тялото си отгоре, бях облечен в тога, но не изглеждах умрял, просто усещането беше толкова силно , че бях сигурен , че съм. Опит за движение - резултата беше нулев и така борба около половин час.
Тогава се случи, от нищото , чух най - красивия женски глас , който ми говореше на неразбираем за мен език, звучеше меко , но решително и нежно. Това чувство колкото и да искам да споделя просто не бих могъл - неописуемо е. И така през 2-3 години сънувам този сън, всеки път когато ми се присъни усещам една много силна любов идваща от този глас. Често си го спомням и ми е ясно ,че е "само сън" но ми доставя удоволствие да си го припомням, надявам се , че един ден ще срещна собственичката на този глас.